УРОКЪТ НА АСЕН

Оценете
(1 глас)
Написана от  Публикувана в: Общество

Когато човек слуша безкрайния поток от безсмислици, често се пита: какво става? Слушаш бивш депутат от доскоро управлявалата партия, който с невероятна увереност убеждава, че българския народ е беден, но не достатъчно, благодарение на успешното управление на ГЕРБ. Кризата в икономиката, в здравеопазването, в социалната сфера, контрабандата на цигари и алкохол, данъчните измами, корупцията, битовата престъпност и така нататък, всичко това щяло да бъде още по-страшно, ако не били адекватните действия на Борисов, Дянков, Цветанов, Найденов и многото министри на здравеопазването. Сякаш може да се говори за политическа и управленческа адекватност, при условие, че страната ни е докарана до жалкото и унизително състояние на мизерия и липса на перспектива.

За съжаление, има хора, с които споровете са напълно безсмислени.

По този повод и в тази връзка ще разкажа случай, изключително илюстративен за ситуацията, в която се намира българското политическо говорене.

Беше време, когато учениците ходеха на летни лагери. Случайно получих право да съм за втора поредна година на лагер във Варна. Трябваше да отида до канцеларията, за да проверя кога и как да си подам документите и да платя таксата. В коридора срещнах съученик, който се връщаше от там. Това беше Асен, повтарял две години, слаб ученик, за който единственото смислено занимание беше безсмислената игра на футбол на махленско ниво. Беше прочел съобщението и ми каза в общи линии какво трябва да правя. Накрая завърши с думите: и да знаеш, ще летим със самолет. Аз се учудих, защото предишната година пътувахме с влак. Но той ентусиазирано, уверено и щастливо ме дръпна и отведе до вратата на канцеларията. Там имаше съобщение, което започваше така: „Всички ученици, които ще летуват във Варна да си набавят следните документи:........" Изброяваха се документите. Засмях се и със самочувствието на отличник му обясних, че летувам не идва от летене, а от лято. Той ме погледна точно, както ни гледат от телевизионния екран политиците, за които стана дума по-горе и отсече: нищо подобно, ще летим със самолет, затова пише „летуват".

Продължихме да спорим без никакъв резултат, който поне мъничко да убеди Асен в каква дълбока заблуда е.

Само че, животът си каза думата. За всеобща изненада, по не знам какво си изключение, нас действително ни закараха на аерогарата и летяхме и на отиване, и на връщане със самолет.

Сега вече всеки може да разбере защо Асен дълго след това ме гледаше самодоволно и повтаряше: „Видя ли какъв отличник си и колко знаеш?!" Аз видях какъв отличник съм и колко знам преди година, когато срещнах отново Асен. Безработен, със смазано самочувствие, вече готов да слуша всеки.

Въпросът е дали ще оставим днешните политически „асеновци" да ни убеждават как ще летим, защото ще ни пращат да летуваме някъде по северозападна България или на други места, станали нарицателни с беднотията си и бягството на млади хора. За да се срещнем след години толкова бедни, че да не можем да се познаем и с усещането за непоправима вина, породена от бездействие и подценяване на разрушителната мощ на политическите „асеновци".

Прочетена 1842 пъти Последно променена в Петък, 05 Април 2013 13:59

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.




Copyright © 2017 Граждански форум. Всички права запазени.
Created by Optimall Solutions