ЦИГАНСКИ РОМАНС, част втора: Бежанска тоналност

Оценете
(0 гласа)
Написана от  Публикувана в: Общество

“Джелем , джелем , лунгоне дроменса,

Маладилем бахтале роменса”.

Вярно е. Пътувайки по дългите пътища можеш да срешнеш всякакви хора. В това число щастливи цигани. Успяли, доволни от съдбата си. Затова не бива да се говори изобщо за цигани. По-правилно е да се говори за различни съдби, предизвикани от различни обстоятелства – било обективни, било субективни, било двете заедно. Затова обаче е нужно да си извървял много пътища, да си преплувал много морета, да си обръщал много пъти главата си, за да не видиш страданията, за да може, както е в известната песен на Боб Дилън, да чуеш отговора, носен от вятъра. Или да го усетиш в музиката на Ибро Лолов. Да разбереш точно каква е заплахата от бежанската вълна към Европа.

Как стана така, че имаме почти три поколения роми, израснали в годините на нашата демокрация, голяма част от които са без образование, без квалификация, без мотивация или нагласа за обществено регламентирана трудова дейност? Как стана така, че държавата, обществото и голяма част от нас улисани в чудесата на демокрацията допуснахме това и го приехме за нормално? Не ли странно, че един тоталитарен режим решаваше по-успешно проблема с интеграцията на малцинствата, в това число на ромите, от сегашната шумно превъзнасяна и точно толкова неразбирана демокрация?

Бил съм в Африка дълги години. В страни, където социализма дори не е надничал. Видял съм всички страни на капитализма –  този в неразвитите страни, този в Европа, този в САЩ. Затова нямам никакви илюзии към същността на тази обществена система. За изключителните й възможности да разделя и противопоставя хората, да концентрира несметни богатства в ръцете на малцина и безумна бедност в живота на мнозина, да формира дълбоки и трайни усещания за несправедливост. Стига да я оставиш извън регулациите на държавата или, както беше в България, в ръцете на неолиберални папагали, провинциалните политически ентусиасти, или обикновени предатели.

Бежанската вълна към развита Европа всъщност е бягство от капитализма в изостаналите страни. Войната в някои от тези страни в много от случаите е само повод или прикриване на истината, за да се попадне под международна закрила. Бил съм сред тези хора, разговарял съм много пъти по тези въпроси. Те всички много обичат страните си, но значителна част от тях мечтаят при първа възможност да избягат от тях и да отидат преди всичко в бившата метрополия, защото знаят езика, или при роднини, вече установили се някъде. Причината е една – усещане за несправедливост и липса на лична или семейна перспектива в собствените им страни. Идващите от тези страни, така наречените бежанци, в преобладаващото мнозинство са икономически емигранти, хора, търсещи по-добра икономическа перспектива. Другото е, както вече казах, само формулировка, целяща  формално съответствие с международни норми за третиране на бежанци. Илюзии не бива да си правим.

Такъв е проблемът и при една част от нашите роми. Промените след 10 ноември 1989 година разрушиха съществуващата икономическа система. Разрушената държавност, дала възможност за безцеремонно разграбване на предприятията, ликвидиране на голяма част от тях, унищожаването на икономическите субекти в селското стопанство и така нататък, постави голяма част от българите в безизходица. За ромското население този икономически катаклизъм се оказа непосилен. Главно  поради ниското образование и характерната групова психология част от това население се превърна в икономически бежанци в собствената си страна. Стигна се до застрашаваща обществената цялост изолация, доколкото изолацията на малцинствата в една държава е много точен индикатор за разрушена или боледуваща държавност.

Затова поставям този въпрос. Намерим ли решение за успешно включване на изолираните от обществото роми, а до известна степен и на турския етнос, ще намерим и ключа  за интегриране на бежанци в нашата страна в интерес на обществото и държавата.  Ще имаме държавност с прагматична гледна точка към бежанския проблем и решения  с дълготрайна перспектива.

Първата задача, обаче, е свързана с интеграция на изпадналата в беда част от ромската общност.

Решението не е в сатанизирането на ромската общност като цяло. Не е в едностранчивото третиране на негативните явления, свързани с ромската общност. Няма съмнение, че незаконните постройки трябва да се съборят, но няма съмнение, че трябва да се търси отговорност от институцията, позволила това да стане. Няма съмнение, че тока трябва да се плаща, но няма съмнение, че трябва да се потърси отговорност от тези, които са били длъжни да изискват дължимото своевременно. Решението, истинското, трайното решение, обаче, се съдържа в следното – да се възстанови държавността така, че редът в държавата  да се възприема от всички обществени групи като неизбежен и справедлив и да се практикува като такъв чрез дейността на държавните  институции и неформални обществени субекти. Без компромиси, без изключения, ежедневно. Справедливостта трябва да се свързва не само със справедливото разпределение на продуктите от труда, но със справедливо разпределение на самия труд. Казано илюстративно, обществените поръчки не трябва да се разпределят по „братски“, а по обществено приемливи правила и под небудещ съмнение и лесно достъпен обществен контрол, държавните служби не трябва да се дават на съпартийци, а на подготвени за работата служители, университетите не трябва да дават дипломи, а знания, болниците не трябва да облекчават болките, а да лекуват заболяването.

 На второ място, различията, било имуществени, било етнически, било религиозни и каквито щете не са проблем, ако съдействат за общественото развитие и се възприемат като такива от нас. Хонорар от 8 млн. лв. на месец в сравнение с 600 лв средна месечна заплата за страната, обаче, е различие, което не съдейства за общественото развитие и не се възприема за справедливо, дори и да е напълно законно. Такъв хонорар деморализира обществото и обезсилва държавата. Особено когато си го обезпечил с 10% плосък данък. Същото важи за неразкритите престъпления, за ненаказаните престъпници, за доходите с неясен произход и неработещи богати, за корупцията, за неплатените сметки на тока и неразрушените незаконни постройки. Същото важи за удобното прикриване на следите от приватизацията, разграбването на банките и други престъпления след 10 ноември 1989 година, довели до партизиране на обществото, до загуба на обща за различните обществени групи и етноси цел. Казано кратко, откритата непримиримост на обществото към несправедливите закони, към нежеланието на държавата да изобличи и накаже крадците, да установява ред и справедливост, това е неотложната задача на всички нас като личности, като членове на групи, етноси и пр., като свободни граждани.

Интеграцията на ромите, следователно, е неизбежно свързана с въстановяване реда и справедливостта в държавата. С регулация на нашия балкански капитализъм.  Казано в съотвествие с известната мисъл на популярен икономист, да се  създадът икономически възможности за всеки член на нашето общество, така че „лодката му да е във водата, а не извън нея, та когато дойде прилива на икономическия подем, всяка от тези лодки, малко или повече, да бъде повдигната“. Всеки трябва да има възможност за труд, гарантиращ достоен и съответствуващ на квалификацията и усилията му доход. Повтарям, дезинтеграцията на част от ромите е следствие и индикатор за дезинтеграция на държавността, за слабост на държавата, за обществено противопоставяне без възможност за позитивен изход, за липса на усещане за справедливост и перспектива, преди всичко в сферата на труда, формирано трайно у отделните хора и групи.

 Създалото се напрежение с част от ромите в страната е шанс разумно и трайно да поемем по пътя на стабилизиране на държавността и формиране на справедлива обществена система. Особено в сферата на икономиката и борбата с икономическите престъпления.Това става с открита непримиримост. Подобна непримиримост ден след ден ще прави държавата ни по-добра, а нас – по-доволни от самите себе си. Това, от друга страна, ще ни направи способни да застанем единни и срещу бежанската вълна и да я посрещнем като умели сърфисти, възползувайки се  от позитивната енергия, която тази вълна може да ни даде. И не на последно място, да се водим от правилото, че това, което е истинско, не се постига лесно, а това, което се постига лесно, то не е истинско.

Прочетена 1769 пъти
Още в тази категория: « ЦИГАНСКИ РОМАНС

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.




Copyright © 2017 Граждански форум. Всички права запазени.
Created by Optimall Solutions