ЦИГАНСКИ РОМАНС

Оценете
(0 гласа)
Написана от  Публикувана в: Общество

Преди години, за строителство на голям обект в държава от района на централна Африка, някогашното обединение „Техноекспортстрой“ изпраща строители. Голяма част от тях никога не са излизали извън България. Когато слизат на летището и виждат черни хора, един от тях пита ръководителя на групата: „Това ли са им циганите?“. Ръководителят обяснява, че това е местното население. Удивлението на нашия човек завършва с обясняващо ситуацията възклицание: „Господи, а колко ли са им черни циганите!“ Простичко и лесно е: ако е циганин, то трябва да е по-черен от местното население.

Както става, обаче, почти винаги простичките и лесните обяснения и решения, далеч не са верните, а още по-малко - правилните.

Сегашните припламвания на агресивно недоволство от поведението на ромите /или циганите, kое е по-правилно – не зная/  е опит простичко и лесно да приемем като полезно едно до голяма степен търсещо публичност поведение на различни групи хора – някои пряко засегнати, други съпричастни.  Целта е  не  да решим, а да се отървем по ефектен начин от проблем, който проблем /умишлено или не/ е представен доста лековато, да не кажа неточно.

Преди всичко, нашия проблем с ромите / и това се знае/ е основно битов и до някъде културен, но по никой начин не етнически. Циганският етнос се вгражда твърде добре в различни общества, било в Европа, било в САЩ. Битов и културен проблем в тези страни с този етнос практически не съществува или е пренебрежим като обществена значимост. Знае се също, че проблемът с ромите у нас е създаван  с безотговорно  постоянство чрез механизмите на политическата корист и държавническата некомпетентност в годините след 10-ти ноември 1989 година. Използва се характерната за ромската общност склонност към ирационална затвореност - групов инстинкт, възпроизвеждан посредством специфични норми на общуване, живот и култура. Групов инстинкт, продукт на вековната борба за етническо оцеляване.

За да решим проблема, вероятно трябва да стъпим на базисната предпоставка, че както северозападна България, с нейната неприемлива изостаналост, е неделима част от нашата територия, така ромите са неделима част от нашия народ. Второто нещо, което трябва да предпоставим, е убеждението, че както стандартите на живот трябва да са общи за цялата територия на България, така тези стандарти трябва да са общи и за всички групи от обществото. Като законово право и законово задължение. Качеството на живот – това е друга работа. Всеки да го решава както може. Стандартите, обаче са задължителни като условие за социален мир, интегритет и спокойствие в обществото, населяващо дадена територия и гаранция за интегрираност на самата теритиория по отношение на условията за  живот за всички обществени групи. Казано по- общо, интегриране на територия и общество на базата на общи за страната стандарти, в т.ч. стандарти на живот. Казано по-конкретно – всеки трябва да си „плаща тока“. Третата предпоставка е, че спазването на стандартите трябва да е свързано с индивидуално и групово усещане за справедливост.

От тук нататък всеки от нас може да дава каквито иска предложения, с цел постигане на обществения интегритет. Аз ще започна с описаното по-долу.

Демографската криза в България е факт. Последните данни на статистиката са много тревожни. Въпросът е дали трябва да насърчаваме само раждаемостта или трябва да третираме проблема с раждаемостта в неделима връзка с отглеждането и възпитанието на децата? Дали не трябва да намерим оптималното сечение между броят деца, раждани от едно семейство или една майка и качеството на отглеждане и възпитание на тези деца? Не е ли време да дадем ясно да се разбере от всички, че раждането само по себе си не решава демографските проблеми, защото може да доведе до конфликтни диспропорции, предизвикани от превръщане раждането на деца като групова ценност без обвръзка с родителска отговорност по отношение отглеждането и възпитанието на децата. /Не е приемливо една жена да ражда 6 деца, само защото съседката има 5 деца. / Отглеждането и възпитанието на децата е основно право, задължение и отговорност на родителите пред обществото, които право, задължение и отговорност трябва да дават смисъл на самото раждане. Децата не се раждат, за да се захвърлят на обществото или защото такъв е закона на етническата група или защото някое семейство така е преценило. Деца се раждат, за да бъдат пълноценни участници във всички сфери на обществения живот. Раждането на децата е само началото на дългия процес на социализация. Обществото и държавата не са длъжни да отглеждат и възпитават децата на когото и да било. Обществото и държавата могат само да помагат когато, колко и както преценят. С други думи, раждането на деца има смисъл само и единствено, ако е обезпечено с необходимите родителски грижи за отглеждане, възпитание, образование и така нататък. По този начин, чрез подобен критерии и такива гаранции държавата и обществото трябва да  изграждат система за стимулиране на  раждаемостта. Раждаемост, коята да се разпределя върху максимален брой семейства и свързана с оптимални условия за отглеждане и възпитание на тези деца.

Такъв е обществения интерес. Раждането на деца като самоцел не е в интерес на обществото. Отново искам да подчертая, демографския проблем не се свежда до опростеното стимулиране на раждаемостта. Демографския проблем неизбежно включва и проблема за отглеждането и възпитанието на децата, доколкото  този демографски проблем се явява обществен, а не единствено личен проблем.

От тези позиции, можем да преминем към една от страните на многостранния въпрос за ромското включване в обществения живот.

Става дума за раждането, отглеждането и възпитанието на децата.

Има ли проблем? Има. Виждаме го всеки ден. Неизмити деца в каруци с боклук, просещи деца, изоставени деца, гладни деца, деца, живеещи в ужасни битови условия пред непосредствените погледи на неправителствени организации, институции и различни други лицемерно загрижени субекти. / Още е пред очите ми жестоката битова картина, на деца и възрастни роми, живеещи до скоро във фургоните до околовръстното на София, на пътя за Калотина/. Как ще се почувства едно дете в училище или детската градина, когато за разлика от другите е неизмито, зле облечено, не говори добре български? За какво включване може да става дума изобщо, при условие, че груповия ромски инстинкт, за който споменах по-горе, е заработил още в ранна детска възраст. Детето не иска да ходи нито на детска градина, нито на училище, нито където и да било, при условие, че на тези места то се чувствува отблъснато, унизено, а по някога и заклеймено като ненужно и чуждо на групата, а по-късно третирано като потенциален престъпник.

Така че, въпросът е не как да се използува проблема за публични изяви, а как този проблем да се реши посредством механизмите и средствата на държавата и обществото в полза на всички? Вероятно има много начини. Ето един от тях.

Какви са приоритетите на обществото?

Първо – да се раждат деца.

Второ – тези деца да се отглеждат, възпитават и образоват, съобразно актуалните обществени стандарти и обществените ценности.

Да започнем с това: какъв трябва да е броят на децата, за които, по настоящите критерий и оценки, едно семейство може да осигури утвърден стандарт на живот за децата и съобразено с обществените ценности възпитание. Има много идеи, но нека да приемем, че това са три деца.

Еднократната помощ, за раждане  до трето дете от една майка могат да остане както е сега или с различни варианти в полза на второ и трето раждане. Говорим само за еднократна помощ за раждане на дете и то до три деца, но при условие, че майката  е посещавала лекарски консултации и има документ за това. При раждане на четвърто и повече деца се допуска, че родителите, които искат да имат повече от три деца, са в състояние сами да поемат разходите за тези деца по тяхното отглеждане и възпитание, а  с факта на раждането декларират, че не се нуждаят от материална или финансова помощ.

Помощ за отглеждане на дете – само след проверка и установяване, че детето се отглежда, съобразно предписани от държавата или съответната обществена организация, стандарти. Не преди това. Никога преди това. Сегашната практика, помощите първо да се отпускат с пожелателна цел, а после да се спират, ако се установят нарушения, е дълбоко погрешна и неработеща. Помощите не трябва първо да се отпускат и после да се спират. Това води до скандали и много проблеми. Помощите трябва да се дават за постигнати резултати. Родителят първо трябва да инвестира средства за отглеждане и възпитание на децата си, а държавата или обществото да го компенсира, ако това е съобразено с постигнати предварително договорени резултати и стандарти. Без бюрокрация, а само с подпис за освобождаване на вече договорени със съответните родители средства и срокове.

Помощ за възпитание и обучение на дете – посещава ли детска градина , посещава ли училище, чисто и облечено ли е така, че да не се срамува от другите деца, има ли антиобществени прояви и пр. В края на месеца или друг работещ срок, това да се установява по утвърдени правила и помощите да се плащат. Помощите могат да се градират в полза на по-силните ученици, на талантливите деца и така нататък – всичко е въпрос на утвърдена концепция, методика и правилници. Отново след като е установено по предписана и обществено подкрепена процедура, че детето е обществено прието, ангажирано и са създадени условия за неговата социализация. Никога преди постигане на резултати. Помощите също  могат да бъдат конкретни, а в определени случаи – целеви.

Обратно –естествено и нормално помощите няма да се дават  в случаи на установени отклонения с договорените с всяко семейство стандарти. Например при антиобществени прояви.

Не искам да влизам в повече подробности. За мен е важно следното – държавата и обществото да се ангажират със стимулиране на раждаемостта в непосредствена връзка с подкрепа на отглеждането и възпитанието на деца. С ясно очертано разбиране за целите и начините, по които тези цели ще се постигнат. На резултатен принцип. Ясно да се очертае разбирането, че за държавата и обществото  е важен интереса на децата и се изключва всяка възможност деца да раждат деца, деца да бъдат експлоатирани или просто раждани  защото такъв е обичаят. Да се утвърждава политиката, че раждането, отглеждането, възпитанието и образованието на децата е основно проблем на родителите. Обществото и държавата само помагат.

Без да съм песимист и генератор на мрачни прогнози,  уверено мога да заявя, че ние имаме близо три поколения роми, голямата част от които нямат професия, нямат образование или каквото и да било за нормалното включване в обществения живот. При тях циганския инстинкт за изключване от обществото с цел оцеляване и свързаните с него групови правила, до голяма степен е водещ в ежедневното им поведение. Конкретно това означава, че в редица случаи кражбата, например, за тях може да не е престъпление.

Това е моето разбиране. То, вероятно, не е възможно най доброто. Това разбиране преди всичко е сигнал за необходимостта от нов подход на държавата към решаване на един остър социален проблем, водещ до изключване на голяма група хора от нормалния обществен живот в границите на определена територия. Това разбиране се основава на факта, че най-ефективното средство за включване на човек в групата и обществото е обществено полезната дейност, трудовата дейност, основана на индивидуални очаквания за успех, справедлива оценка и достоен живот. Не приказките, декларациите и безполезното от гледна точка на обществения интерес изразходване на средства по различни програми. За такава обществено полезна дейност, обаче, човек трябва да бъде подготвен. Това е основно задължение на родителите.

Без да съм прекален оптимист, уверено ще заявя – нещата трябва да започнат с децата. Незабавно.

По-горе споменах, че не знам, кое е по-правилно – циганин или ром. Аз, обаче, обичам цигански романси и държа да имам възможността и удоволствието да ги слушам.  За ромски романси не съм чул.

Прочетена 1446 пъти Последно променена в Понеделник, 17 Август 2015 13:29

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.




Copyright © 2017 Граждански форум. Всички права запазени.
Created by Optimall Solutions