ДЕМОКРАЦИЯ, ДАНЪЦИ, КОРУПЦИЯ

Оценете
(2 гласа)
Написана от  Публикувана в: България

Наближават избори. Висша форма на демокрация. По този повод ще припомня срещата на две кучета на българо-гръцката граница в края на 50-те години на миналия век. Едното бягало от Гърция към България, а другото в обратната посока. Това, което бягало от Гърция, било толкова слабо, че едва ходело. Другото – загладило косъма и ентусиазирано. Любопитно, българското куче запитало: „Ти защо бягаш от Гърция?“. Отговорът бил: „Защото мизерията е голяма, не ме ли виждаш как изглеждам. Интересното е, ти защо бягаш от България?“. Отговорът на българското куче бил: „Защото ми се лае.“

И така. Дали да можем да живеем добре, без право да лаем или обратно. Или, както пита Фр.Фукуяма: Дали комунизмът в Китай е по-лош от капитализма в Индия. А може би има и трети път.

Понеже наближават избори и е време на безкраен политически ентусиазъм и елементарни познания за обществените процеси, ще задам простички въпроси: Не ни ли прави впечатление единството на всички политически създания, когато става дума за отпор на прогресивния данък за доходи на физически лица. Всички са против прогресивния данък. Защо? Прогресивен е данъкът в държавите, на които искаме да приличаме: САЩ, Западна Европа. И другия въпрос. Защо в света и в България все по-упорито се разпространява усещането за липса на справедливост при разпределението на богатствата, създавани от цялото общество?

Съвременния данък е установено със закон изземване на парични средства. Това изземване на парични средства трябва да формира усещане за справедливост и обществена полза. Ако има такова усещане – данъците се плащат, независимо от размера им, независимо от това, че са прогресивни. Така става в много от страните в Северна Европа. Ако няма усещане за справедливост и обществена полза – данъците не се плащат, независимо от размера им. Така става в много от страните от Южна Европа. /Да ги изброявам ли?/. Прогресивния данък е най-мощното средство на държавата за борба с крадците. За формиране на някаква справедливост, на някакво равенство, на демокрация. Затова, всеки път когато в Народното събрание стане дума за прогресивен данък, народните представители, защитаващи самоотвержено интереса на крадците, следват правилото на самото Народно събрание: „Съединението прави силата“ и се съединяват. Тези хора ненавиждат демокрацията като реална практика. Те харесват демокрацията като параван на кражбите. Защото един доход примерно от 15 000 лв. на месец за професионалисти с висока квалификация при сегашните условия е нормален и съществуващата 10% данъчна ставка е съвсем разумна и справедлива. Едва ли ще бъде засегнат интереса и на специалисти, получаващи възнаграждения от 20 000 лв на месец, ако за такива доходи данъчната ставка е 20%. Данъчната тежест не е много по-голяма – 1500 лв + 1000= 2 500 лв. При необлагаем минимум, данъкът става още по малък.

Следователно, проблемът не е за специалистите с доходи до 20 000 лв. на месец. Проблема е за крадците с доходи с недоказан произход и размери далеч над 20 000 лв. А такива – дал господ. Хонорари по 2 – 3 млн. лева. Какво да ги правят – да платят 20 или повече процента данък – абсурд. Те за това ли са крали, било чрез ДДС измами, било чрез контрабанда, било чрез наркотици? Никакъв прогресивен данък. Искаме Демокрация като параван за крадците. За тези със загладен косъм дето нямат причини да лаят. А другите, дето едва свързват двата края и нямат дори сили да лаят, тях ще  убеждаваме колко е хубаво, че могат да лаят, че живеят в демокрация. На воля. Керванът си върви. Корупцията ни унищожава – икономически и морално.

Корупцията.

Защо закона равнопоставя държавния служител и този, който е принуден от държавния служител да дава подкуп. Отговорът е един - единствен – за да не може да се докаже корупцията. По сегашния закон двете страни са виновни. А не би трябвало да е така. Носител на корупция по презумпция е държавния служител. Държавният служител е този, който е носител на държавността и по занятие е длъжен да брани интереса на държавата. Затова  корупционната тежест пада изцяло върху него. Другото е подкуп. Подкуп може да има  не само спрямо държавен служител. Съставът на престъплението ясно трябва да разграничи това, да разграничи подкупа от корупцията и да квалифицира корупцията като особено опасно за обществото деяние, субектно съотнесено единствено към държавния служител. По подобен начин стои и проблема с купуването на гласове за избори. Тук престъпление спрямо държавността има само в акта на купуването. Купуващият е заплаха за държавността, защото има финансова мощ да повлияе на много лица. Продаващият, когато действува самостоятелно не е заплаха за държавността. Затова съставът на престъплението трябва да се предефинира в посока към акта на купуването.

Сега, да се върнем на демокрацията. Тя възниква някога в Гърция и се отнася само за свободните. Не за робите. Демокрацията може да е израз на свобода само и доколкото се проявява в действията на освободени от мизерията хора. Мизерията не предполага свобода, защото гладът изключва избора. Мизерията, бедността предполагат принуда, отчуждение от обществото и държавата. Мизерията е неизбежна принуда. Затова се купуват гласове. Въпросът е как да озаптим корупцията, която прави едни хора несправедливо богати, а други несправедливо бедни. Как да направим свободни честните хора, тези, които искат да изкарват доходите си по правила. По такива правила, които обществото смята за справедливи и поради това приемливи. Как да заживеем в демокрация, в която вярваме и коята гарантира, че  държавните институции са равно отдалечени и безпристрастни към всички. Как да се отървем от крадците. Как да изпълним демокрацията с реално политическо съдържание, във власт на свободните личности в свободното общество.

Един от отговорите е: Борба с корупцията и прогресивен данък за доходи на физически лица, очевидно получени от кражба.

Заключението е: ако преди време обща за България цел беше премахването на диктатурата, установяването на демокрация и приобщаването ни към европейския начин на живот, сега основна национална цел е борбата с корупцията и кражбите, разделящи обществото на отчаяно бедни и арогантно богати.

Прочетена 572 пъти Последно променена в Вторник, 28 Март 2017 10:50
Още в тази категория: « БИТИЕТО

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.




Copyright © 2017 Граждански форум. Всички права запазени.
Created by Optimall Solutions