ЗА ЛУМПЕНИТЕ, ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И ПОСЛАНИЦИТЕ /част втора/

Оценете
(1 глас)
Написана от  Публикувана в: България

Помним ли преди години, когато българския посланик в Германия беше арестуван за шофиране в нетрезво състояние? А помним ли как реагираха българското Министерство на външните работи и българските средства за масова информация? Аз помня. Помня, че още тогава попитах как би реагирала германската преса, ако германски дипломат, не дай си боже посланик, бъде арестуван от българска полиция за шофиране след употреба на алкохол в нашата страна, където има имунитет. Помня също, че когато попитах двама български полицаи, защо не реагират срещу неправилно паркирала кола с дипломатическа регистрация в кв. Лозенец, София, те ми казаха, че предпочитат да не се занимават с тях. Нека наш дипломат спре неправилно в Берлин и проверете как е реагирала немската полиция.

Сега има друга сценка. Посланици коментират обстановката в България и ни поучават. Правели го като граждани на Европейския съюз. Само че защо се афишират като посланици, а не като обикновени граждани? Защото, ако не се афишират като такива, никой няма да им обърне внимание. За съжаление, някои от тях лицемерно твърдят, че това е напълно в реда на нещата. Казвам, за съжаление, защото същите посланици великолепно знаят, че поведението им нито е съобразено с международните регулации на дипломатическата дейност, нито е израз на уважение към страната, в която пребивават. Нито пък ще приемат за нормална евентуална критика на българския посланик в Холандия за поведението на Лидери на холандската партия на свободата, например.

Независимо от това, обаче, считам, че проблемът ни не е в поведението на посланиците.

Проблемът си е в нас. Те имат куража да ни поучават, да ни третират като инфантилни или незрели, защото сме най-бедната страна в ЕС. Защото сме се оплели до гуша в корупция. Защото третираме себе си като провинциалисти, за които Европа звучи като за трънчанин София преди откриване на автомобила.

Бавно, но сигурно протестите и тези през февруари, и тези сега, носят оптимизъм. Оптимизъм, че можем групирани, като общество да защитим интереса на самите себе си. Обединени да работим за самите нас като индивидуалности.

Това, че и тези протести ще отминат без да покажат зрялост, не ме притеснява. Зрелостта ще дойде скоро, в следващите протести. Чрез тези зрели протести ще преодолеем страха от тези, които сега учтиво и виновно наричаме „олигарси". Ще ги посочим поименно и повсеместно и ще прекъснем пъпната им връв, свързваща ги с властта, с държавата, с публичните плащания или европейските фондове. Ще си отговорим на въпроса, защо ВМЗ Сопот е доведено до това състояние, защо вместо 8 се построиха 800 мегавата фотоволтаични централи, защо беше съсипан завода за гуми във Видин, защо бяха ограбени задграничните дружества и така нататък и така нататък. С други думи, ще знаем кой - кой е и няма да се блещим комплексирано по поредната проява на парвенющина, само защото някой си е купил къща на френската Ривиера, оженил се за фолкпевица или е обявил 65 000 лева дневна надница.

Направим ли това, установим ли свободната и равнопоставена конкуренция като основен пазарен двигател на икономическия ни прогрес, разберем ли, че правосъдието започва първо от нас, от нашето мислене, манталитет и поведение и чак тогава се проявява чрез адекватни действия на правосъдната система, тогава ще усетим и разликата на другите към нас. Тази разлика ще е отражение на нашето самочувствие като членове на нация, която разчита на себе си. Нация, която не само споделя базисните европейски ценности, но ги превръща в стандарти на живот и смята това за единствено нормално и допустимо.

Прочетена 1876 пъти Последно променена в Сряда, 17 Юли 2013 12:32

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.




Copyright © 2017 Граждански форум. Всички права запазени.
Created by Optimall Solutions