БИТИЕТО

Оценете
(1 глас)
Написана от  Публикувана в: България

Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а напротив, тяхното обществено битие определя тяхното съзнание. — Карл Маркс, из “Към критика на политическата икономия”, 1859

 

Знам, че мнозина от самоопределилите се като „демократи“ в България подлагат на съмнение верността на казаното от Маркс. Без аргументи, основно поради неясното и за самите тях, но идващо им отвътре, „против“. Знам още, че няма и „да им мине“, тъкмо поради верността на казаното от Маркс. Битието е присъда, която трудно можем да избегнем. То започва от биологичната генетика, от географската ширина, където сме се родили и живеем, от общността и семейството, в което растем и формираме нашата „социална  генетика“ и завършва със съзнанието, което често кара едни хора да се възприемат като безгрешни, като родени с мисия да управляват обществените дела. Хора, за които може да се допусне, че не общуват пълноценно с личния си лекар. В други случаи завършва със съзнание, което кара някои хора да се изключват от обществото и за щастие, в масовия случай завършва със съзнанието на по-голямата група човешки същества, което ориентира поведението им към градивно общуване с другите хора. Трудно ще разберем голяма част от американците, защо не вярват, че може да има едновременно безплатно и добро здравеопазване. Както лесно ще разберем голяма част от българите, когато не вярват, че платеното здравеопазване  гарантира качествено здравеопазване. Мнението и на  едните, и на другите е продукт на собственото им битие.

Животът, битието е велико нещо. Какво е съзнанието на тези, които работят за 300 лв. месечна заплата? Какво е съзнанието на тези, които изобщо не искат да работят? Задаваме ли си въпроса, доколко тези хора се вълнуват от проблемите на съдебната ни система. Задаваме ли си въпроса тези хора правят ли разлика между обикновено и Велико народно събрание. Питаме ли се защо толкова лесно се продават гласове по време на избори. Питаме ли се, какво се крие зад общото становище на браншовите организации да не се повишава минималната работна заплата. Питаме ли се какъв технологичен потенциал използваме, за да произвеждаме с  работна сила за 300 лв. месечна заплата, на какъв пазар реализираме продукцията и накъде вървим в световното разделение на труда с такава работна сила. Ако Европа се дели на две скорости, на коя скорост се движим ние с тази работна сила? Имат ли смисъл каквито и да било реформи, при условие, че голяма част от хората не вярват в държавата.

От години вече в глобален мащаб тече едно жестоко разделение. Разделението на технологичен признак. Това разделение превръща не само отделни хора и групи, превръща цели нации в производствени неудачници в световен мащаб, в хора и нации от „втора ръка“ и ги тласка безмилостно в прегръдката на мизерията без изход. Небивалата мигрантска вълна е израз на отчаян опит за спасение на огромни маси от хора. Къде ще се спрат тези хора? Ако се спрат при нас – какво ще стане? Общото ще е мизерията, а различното какво ще е? До какви последици ще доведе?

При тази обстановка, нормално ли е да говорим единствено и само за реформи в извън производствената сфера? Преди да сме стартирали основната реформа – реформата в производството и пазара, реформи в сферата на икономиката. За какви реформи на законите можем да говорим, когато младо момиче иска да надере лъскава кола, защото я възприема като унижение, като израз на несправедливост, а полицай, на когото правиш забележка за това, че пред очите ти иска подкуп, най-откровено ти казва, че то няма държава, а ти го обвиняваш, че я руши.

Преди да правим каквито и да било реформи, отнасящи се до регулацията на обществения живот, трябва да са налице водеща маса от индивиди, които искат да са част от обществения живот, да се включат в него, да се трудят, да се образоват, да раждат деца, с други думи да участват в обществения живот по предписаните със закон от държавата правила. Водеща маса от хора, които не се смятат за безгрешни, или родени неудачници, хора, които вярват, че могат да успеят в живота чрез труд, основан на правила, които правила те смятат за справедливи. Когато тези правила станат неефективни, те са готови да ги реформират, да ги запазят, но правейки ги по-ефективни от гледна точка на личния и обществения интерес.

 Дадем ли си, обаче, сметка за броя на доведените до липса на перспектива хора и райони в страната, нещата изглеждат различни. Тези хора не вярват на държавата, отчуждават се от нея. Мизерията на битието поражда мизерия на мисленето. Мизерията на района, превръща това мислене в групово усещане за обществена отчужденост. Мизерното мислене е инстинктивно, егоистично мислене. Доведено до  критичен за обществото мащаб, това мислене означава заплаха за националната сигурност. Говорим за критичен за устоите на държавата брой хора, които не вярват в нея, не я възприемат като фактор за тяхното спокойствие и сигурност, като гарант за обществена търпимост и справедливост. От друга страна, за какви реформатори можем да говорим, при условие, че самите тези реформатори са част от тази среда, среда, която предполага много повече егоизъм и много малко лична мотивация за работа в полза на обществото и държавата. Хора, не по-малко поразени от нищетата на битието, за да можем да очакваме от тях богатство на мисълта или творчество, зашеметяващо с обществената си полезност.

Нека си извадим главите от пясъка и погледнем реалността каквато я срещаме по улиците, в магазина, на работното място. Нека да сравним тази реалност с онази в държавите, на които искаме да приличаме. Твърде вероятно е да видим, че без реформа на битието, на мизерното, агресивното, нетърпящо различно от нашето мнение битие, каквито и реформи да правим, хората си остават същите, а с това - реформите почти безмислени.

Писал съм и друг път и сега ще напиша: ние не успяхме да установим демокрация в сферата на икономиката. Не извървяхме докрай пътя, не довършихме докрай формата на новото общество. Затова мнозина днес считат демокрацията за нещо лошо и искат да надраскат лъскавите коли. Недовършената форма на държавността като цяло, не предполага реформи на нейните части. Ако такива реформи се направят, те ще бъдат чужди на системата и ще се възприемат като  кръпки върху държавността.

Започнахме обнадеждаващо в началото на 90-те години. Създадоха се много фирми, отприщи се масовото желание за предприемачество. За съжаление, на това нещо набързо беше сложен край. Тези, които знаеха как, но нямаха власт, бързо се обединиха с тези, които не знаеха как, но вече имаха власт. Не може и дума да става за ролята на комунисти, на демократи, на служби и други подобни. Става дума за алчни, първосигнални хора, за които богатството е въпрос на лично самодоказване, а държавата – гарант за елиминиране на всяка конкуренция. Тези хора си сменяха политическата ориентация многократно, според интертесите си. Четвърт век по-късно резултатът е  ясен. Масово изтичане на квалифицирана работна ръка, ниско технологична икономика, предприемачи с елементарна пазарна култура, работна ръка с остаряла квалификация, безработица, в това число скрита, демографска криза. Унизителна от гледна точка на стандартите на Стара Европа мизерия в сферата на производството. Сфера, където се формират базисни обществени отношения, където се сблъскват интереси, свързани с физическото оцеляване на индивида.

Реформата в  сферата на икономиката е необходимото условие и предпоставка за успеха на всяка друга реформа. В тази посока трябва да се генерират усилия, за да можем да постигнем цялостен резултат. Без тази реформа няма как да очакваме активно включване на населението в обществени работи, които са свързани с проблеми, до голяма степен чужди на непосредствените му потребности.

Защо подобни усилия липсват – не е ясно. Защо министерството на икономиката е пасивно – също не е ясно. Ясно е, обаче, че ако се правят реформи поотделно, цялото ще си остане същото, а самите реформи – безмислени.

Засилване ролята на високо технологични предприятия, премахване на пропорционалния данък, данъчни привилегии за изостаналите райони, повишаване на минималната работна заплата до нива, редуциращи нискотехнологичните производства, помощ на държавата за развитие на експорта с максимално ангажиране на търговските служби към посолствата, прогресивен данък за доходи в размер, очевидно противоречащ на всяка нормална, конкурентна пазарна среда, активна квалификация и преквалификация на работната сила, с оглед технологичните тенденции на икономиката и така нататък, и така нататък. Накратко – решителни стъпки за излизане от икономическата мизерия.

Тогава вече може да очакваме широк обществен интерес и подкрепа към реформите в другите сфери. Може да се окаже, че тогава всички реформи ще тръгнат по-лесно.

Когато чуем, че повишаването на минималната работна заплата ще доведе до намаляване на конкурентната способност на българското производство, следва да си помислим, дали едно мизерно производство може да бъде изобщо конкурентно. Когато чуем колко вредно за българския бизнес е повишаването на цената на електроенергията, нека да си помислим какво ни е  производството и защо консумира толкова много енергия. Когато си помислим, че искаме да сме като развитите страни, нека чуем истината за мизерията, която никога не носи нищо хубаво.

 Мизерното битие не предполага богатство на съзнанието. Но не изключва богатство на интелектуален потенциал. Това, последното, нашата нация със сигурност притежава. Другото – битието, него трябва да си създадем сами.

Прочетена 1782 пъти Последно променена в Сряда, 27 Януари 2016 14:49

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.




Copyright © 2017 Граждански форум. Всички права запазени.
Created by Optimall Solutions