“Нощта ражда из своята мъртва утроба вековната злоба на роба?”

Оценете
(0 гласа)
Написана от  Е. Степанян Публикувана в: България

Какво всъщност става през последните 4-5 седмици? Хората протестират, бурно, тук там и немирно... Хората се палят... Нима за пореден път "Нощта ражда из своята мъртва утроба вековната злоба на роба?" Мисля, че отговорът на въпроса следва да се потърси в характеристиките на самия преход и наистина в ужасно калпавото, некомпетентно,и безумно пожарникарско управление на Бойко Борисов.

То и по манталитет, и по начин на действие бе и си остана пожарникарско от най-лош тип – има „пожар" – хукваме и го гасим, без изобщо да си задаваме въпроса защо има пожар, редно ли е да оставяме глупави невръстни деца да си играят с кибрит и т.н. По тези причини то не успя да проведе, да реализира нито едно от съществените решения, които заложи. Но да се върнем към въпроса какво се случи. Във всички страни от бившия социалистически лагер се осъществи т.нар. преход. Развиващите се процеси в нито една от страните не бяха леки и безболезнени. По едни или други механизми се приватизира огромна по обем държавна собственост, както се извърши и известна реституция на национализираната собственост.. В почти всички страни в преход имаше повече или по-малко /най-мощни в България и Румъния/ сериозни инфлационни процеси, които на практика ликвидираха наличните спестявания на населението. С разпадането на СИВ и без това кризисните икономики на държавите в преход трябваше срочно да се реформират, да потърсят и да се приспособят към нови пазари. Редица от социалистическите предприятия-гиганти, построени при други условия и конюнктура, на практика фалираха. По-тежък бе случаят, в който по социално-политически причини тези предприятия продължаваха да съществуват и да изсмукват и без това силно ограничените обществени ресурси. Сериозни групи от хора, особено в определени региони се запознаха за първи път с феномена „безработица". Близо един милион българи, преобладаващата част от които млади и висококвалифицирани, за съжаление, избраха пътя на емиграцията, с което сериозно влошиха и без това неособено благоприятната демографска ситуация. Възникнаха нови политически елити, като част от представителите им се изкушиха да превърнат придобития политически ресурс в икономически, родиха се някои уродливи явления на симбиоза на политическите и икономическите структури на обществото. Всичко това, заедно с развитието и функционирането на пазарните механизми, доведе до сериозни промени в социалната стратификация на България, както и на другите разглеждани страни в преход и се засили социалното неравенство. В началото на Милениума наши социолози с емпирични данни доказаха това, което всички подозирахме: България на средната класа вече не съществува. Останала е една тясна прослойка политически назначени новобогаташи – собственици на преразпределения капитал, тумба компрадори и продажни държавни служители, които представляват 5-10 % богати и почти ¾ от безкрайно изтънялата средна класа. По същество бяха декласирани, загубиха статусните си позиции около 50-60 % от народа. Социалната мобилност също се оказва с ограничени параметри, доколкото основните и генератори – доброто образование, доброто здравеопазване, достъпът до съвременни информационни и културни продукти и пр., за определени части от населението е затруднен, а компенсаторните механизми от страна на обществото и държавата са недостатъчно ефективни . Така се очертава очевидно неблагоприятната тенденция за генерационно възпроизвеждане на стратификацията. Въпросът, който социолозите поставиха през 2000-та година бе: Как още не сме се взривили, как хората търпят и приемат това? Отговорът е, че хората търпяха, защото гледаха на ситуацията като на временна. Надяваха се на „реформите", които да им позволят да възстановят или поне подобрят социалното си положение. Затова и когато същите социолози няколко години по-късно обявиха, че е дошъл краят на прехода, имаше много бурна реакция, в която се включи и президентът Първанов и която може да се резюмира с: „преходът е завършил само за вас" /разбирай богатите/, но ще приключи наистина, когато и ние съумеем да възвърнем своя социален статус. Така населението стана податливо на всякакви популистки и крайни /националистически, крайно леви, фашистки/ възгледи и от 2001 г. редовно търси и намира нови месии, издига ги с викове „Осанна" и също така редовно 3-4 години след като им предаде властта, е готова да ги разпне. През 2001-2008 години положението на хората, макар и бавно се подобряваше. Народът осмеля и започна да си позволява да удовлетворява отдавна отлагани потребности /да си купи жилище, мебели, дрешки, да си роди дете.../. И тогава изведнъж ни се струпаха две беди: световната криза + тиквениците от ГЕРБ. Гоненето на всяка цена на абстрактни макропоказатели доведе до смачкване на потреблението, унищожаване на икономиката /особено на малкия и среден бизнес/, огромна безработица, невъзможност не само да се обслужват кредити, но и да се платят елементарни комунални сметки. Е, чудно ли е тогава, че народът избухна? Накрая, отново да се върна към Гео Милев. Прекрасният поет очевидно знае, че през нощта се раждат страшни неща, че мъртвата утроба не може нищо хубаво да роди. Затова вместо забрана на партиите, национализация на монополите, а защо не и безусловна и незабавна забрана на гравитацията и всичко останало, може би вече е дошло време за нова кръгла маса, на която наистина всички интереси да са представени и да се постигне национално съгласие и нова легитимност на институциите. Защото те, каквато и легитимност да придобиха през 1990 г., за следващите години много старателно работиха за да я затрият.

Прочетена 2797 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.




Copyright © 2018 Граждански форум. Всички права запазени.
Created by Optimall Solutions