Случаят "Семерджиев"

Оценете
(1 глас)
Написана от  Публикувана в: България

Изглежда странно, че председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране беше освободен толкова лесно и толкова бързо. Не може да е толкова лесно, ако комисията е неазвисим от правителството регулаторен орган, както и не може да е толкова бързо, при условие, че е натоварена с ключови за всяка икономика регулации – тези с пазара на енергийни носители. Освен, ако от комисията нищо не е зависело и тя е била не регулиращ, а регулиран орган.

Ако второто е вярно, то става обяснимо защо г-н Семерджиев си мълчи - защото той не се чувствува виновен. Дори напротив, той може би се чувствува щастлив човек, защото е имал възможност за определено време да заема длъжност, която не поражда отговорности, но носи по всяка вероятност прилични доходи и авторитетна обществена позиция.

И друг път съм казвал, че от много време се опитват да накарат българското общество да приема за нормално това, което за всяко демократично общество и за всеки здравомислещ човек не е, във всички сфери на обществения живот.

Да тръгнем от енергетиката. Не е нормално да има от години утвърдени монополисти на енергийния пазар, а ресорни министри и министри на финансите да се правят, че не виждат проблема. Нормално е с поемането поста на председател на комисията г-н Семерджиев да излезе със становище за ликвидиране на този остър за обществото пазарен проблем и ако не може да го реши, да си подаде сам оставката. Но той не си я подава, нито пък прави нещо, докато от Брюксел не надигнат вой с нотки на безкомпромисност. /Някои от нашите управници изглежда само от това се впечатляват, в противен случай ресорният министър щеше сам да вдигне шум, а не да препраща писма/. Нормално е също да се запитаме кой, кога, как и защо допусна трите електроразпределителни дружества да са абсолютни монополисти. Така може би ще си отговорим на въпроса кой, кога и колко е успял в живота в личен план за кратко време и за сметка на обществения интерес. Ние обаче угодинически и удобно за някого не си задаваме тези въпроси достатъчно публично, достатъчно остро, с достатъчно постоянство и достатъчно конкретно. /За публичността може би си има обяснение, защото една друга световна класация ни свлича доста надолу по показател „свобода на медиите"/.

Резултатът е налице. Този и много други случаи дават повод и основание на отделни политици от ЕС да се опитват да ни третират като чуждо тяло, което е там по търпимост или някаква друга целесъобразност, но в никакъв случай с усещане за равнопоставеност, не само по икономически показатели. Третират ни в известен смисъл и като икономически натрапници. Ние пак мълчим. В лицето и чрез поведението на външния ни министър, например. Той обаче също като г-н Семерджиев не се чувствува виновен. Това, че в Англия в момента се разиграват грозни антибългарски сцени на правителствено равнище, не е основание да кажем официално, че ние не сме тези, за които се опитват да ни предсатавят. Оставили сме десетки млади и умни хора да се чувствуват унизени, затова че са граждани на страна-членка на ЕС, а не на страна бивша колония. За справка нека да видим изказването по ББС на гръцкия министър на финансите по отношение на искането на Великобритания да предоговори условията си за членство в ЕС. Едно достойно поведение, независимо от трудностите на Гърция и един впечатляващ оптимизъм на човек, който иска да направи живота на гърците по-добър.

Поведението на нашето външно министерство е „случаят Семерджиев" в друг вариант. Има и още.

Да не смятате, че министъра на земеделието се чувствува виновен за това, че нашето селско стопанство е в положение „нок даун" и тамошните секторни монополиости напълно законно усвояват европейските субсидии, радвайки се на уникална управленческа неграмотност и други управленчески пасиви. Не ни ли се струва, че вече ни изглежда като нормален и пълния хаос в здравеопазването. Закъсалите някъде в неизвестното реформи в образованието в съпровод на безконтролно и с корупционен привкус наливане на пари за „откриване на топлата вода", не са ли също повод за липса на оптимизъм.

Затова „случаят Семерджиев" не е нещо, което трябва да ни изненада. Случаят е показателен за загубено лично достойнство и потресаваща управленческа безотговорност. Този случай също е и нов повод да изчистим представите си за политическа компетентност и стъпим на икономическите критерии, при оценка на държавническите възможности на този и онзи политически ентусиаст. Да поставим политиката и политиците в мелачката на икономическата целесъобразност и установим икономическата ефективност и европейските стандарти на живот като базисен критерий за политическа и държавна компетентност.

Прочетена 1672 пъти Последно променена в Четвъртък, 14 Март 2013 11:14

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.




Copyright © 2017 Граждански форум. Всички права запазени.
Created by Optimall Solutions