Наближават избори. Висша форма на демокрация. По този повод ще припомня срещата на две кучета на българо-гръцката граница в края на 50-те години на миналия век. Едното бягало от Гърция към България, а другото в обратната посока. Това, което бягало от Гърция, било толкова слабо, че едва ходело. Другото – загладило косъма и ентусиазирано. Любопитно, българското куче запитало: „Ти защо бягаш от Гърция?“. Отговорът бил: „Защото мизерията е голяма, не ме ли виждаш как изглеждам. Интересното е, ти защо бягаш от България?“. Отговорът на българското куче бил: „Защото ми се лае.“
Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а напротив, тяхното обществено битие определя тяхното съзнание. — Карл Маркс, из “Към критика на политическата икономия”, 1859
Знам, че мнозина от самоопределилите се като „демократи“ в България подлагат на съмнение верността на казаното от Маркс. Без аргументи, основно поради неясното и за самите тях, но идващо им отвътре, „против“. Знам още, че няма и „да им мине“, тъкмо поради верността на казаното от Маркс. Битието е присъда, която трудно можем да избегнем. То започва от биологичната генетика, от географската ширина, където сме се родили и живеем, от общността и семейството, в което растем и формираме нашата „социална генетика“ и завършва със съзнанието, което често кара едни хора да се възприемат като безгрешни, като родени с мисия да управляват обществените дела. Хора, за които може да се допусне, че не общуват пълноценно с личния си лекар. В други случаи завършва със съзнание, което кара някои хора да се изключват от обществото и за щастие, в масовия случай завършва със съзнанието на по-голямата група човешки същества, което ориентира поведението им към градивно общуване с другите хора. Трудно ще разберем голяма част от американците, защо не вярват, че може да има едновременно безплатно и добро здравеопазване. Както лесно ще разберем голяма част от българите, когато не вярват, че платеното здравеопазване гарантира качествено здравеопазване. Мнението и на едните, и на другите е продукт на собственото им битие.
„Аз обичам да си плащам данъците. С това си купувам цивилизация.“
Д-р Оливер Холмс
Споровете относно ратифицираната от Народното събрание дългова рамка от 8 милиарда евро, затихват. Бавно, но сигурно. Почти както всичко в България, което в началото е изглеждало като свършекът на света, а след това се оказало нещо нормално за нашата политическа действителност. Както всяко нещо, което е говорено заради самото говорене и е затлачено с думи без практически смисъл.
Дългът на една държава сам по себе си не е проблем. САЩ са затънали в дългове, но икономиката расте, доларът – също. Великобритания се измъкна от финансовата криза чрез монетарна експанзия, сваляйки лихвените проценти фактически до отрицателни нива / 0% лихва означава отрицателна лихва при първия полъх на инфлацията/. Затова е правилно да кажем, че дългът на една държава е проблем единствено когато и доколкото този дълг дава сигнали за безизходица.
Сигнал за безизходица има, когато правителствата не са в състояние да осигуряват растеж на икономиката, стабилни финанси, сигурност, както и да решават други важни за обществото задачи. В случаи с дълг, които е необходим на правителството да се издържа, за да управлява, да плаща заплати, пенсии и други свързани с управлението сметки, сигналът за лошо управление, за безизходица е налице.
Какъв е нашия случай?
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Ив. Вазов, „Опълченците на Шипка“
Всъщност този „ден бурен“ не е един ден, а включва дните от 21 до 26 август. Славата на битката е израз на небивалия героизъм на българските дружини, практически решили изхода на войната.
Новите измерения на социалната справедливост
Написана от д-р Иван Владимиров Публикувана в: БългарияВъв връзка с обявената от младежката организация на АБВ - Перник дискусия по повод Националния празник 3-ти март, считам, че посочената основна тема е интересна.
Проблемът за справедливостта е бил между главните мотивиращи за борба срещу чуждото владичество фактори. Проблемът за справедливостта, обаче и сега е основен, и то не само за българското общество. Той е световен проблем. Бързото развитие на технологиите води до концентрация на високотехнологичните производства в ограничен кръг държави в Европа, САЩ и някои страни в Азия. Създадения технологичен монопол нанася сериозни поражения и диспропорции в глобализирания пазар. От една страна има дискриминираща размяна, а от друга – дискриминиращо разделение на труда. Високотехнологичните държави, подкрепени от банките, влизат на световните пазари като монополни регулатори на търсенето и предлагането и превръщат редица държави в донори на суровини или в производители на ишлеме. От друга страна други държави с ниско технологичен реален сектор на икономиката се изтласкват в сферата на услугите. Глобалното усещане за икономическа несправедливост често се съпътства с чувство за безизходица било в национален, било в личен план.
Дискусия по повод Националния празник
Написана от д-р Иван Владимиров Публикувана в: БългарияНа свое заседание, състояло се на 23.02.2015, ръководството на младежката организация на АБВ – Перник, реши дискусията по повод Националния празник да се проведе на 28.02.2015 г., събота от 16:00 в клуба на АБВ – Перник, ул. „Радомир“ 1, ет. 3, стая № 5. Основна тема на дискусията е целите на национално-освободителното движение и ролята на сегашното поколение за изграждането на развита и благоденстваща България. Очаква се участниците в дискусията да посочат важните моменти в борбата на българския народ за национално освобождение, етапите в развитието на България след освобождението, да очертаят главните проблеми на сегашното българско общество и държава и посочат консенсусни политически решения на тези проблеми.
Ръководството на младежката организация кани всички симпатизанти на АБВ за активно участие.
Във връзка с организирането на дискусия за съвременните измерения на патриотизма и ролята на младите хора за икономическо и социално развитие на България, считам че би било добре да се засегне и темата за справедливостта. Младите хора са изключително чувствителни към проявите на несправедливост във всички сфери на обществения живот. Имам предвид справедливостта, свързана както със спазване на законите от всички, така и справедливостта, свързана със създаването на закони, справедливи за всички. Това до голяма степен ще даде самочувствие на младия човек и вяра, че има равни възможности за реализация в България и че всичко до голяма степен зависи от него. За българите Трети март е велика дата и вдъхновяващ повод за патриотизъм, затова каня активисти, приятели, всички, които имат желание да споделят свои виждания, да присъстват на дискусията.
ТРЕТИ МАРТ – ПАТРИОТИЗЪМ И НАЦИОНАЛНО ДОСТОИНСТВО
Написана от Георги Георгиев Публикувана в: БългарияВъв връзка с честването на Трети март, младежката организация на Алтернатива за българско възраждане /АБВ/ - Перник, предвижда поредица от мероприятия, посветени на славната дата. В тази връзка, на 3 февруари 2015 година ръководството на организацията проведе заседание, на което се реши да се организира специална дискусия по проблемите на патриотизма и съвременните измерения на националното самочувствие. Идеята е, още от този месец да се започне открит диалог в социалната мрежа по въпросите, свързани с икономическото развитие на България в съответствие с върховите достижения на технологиите в различните сфери на стопанска дейност, с възможностите за успешна професионална реализация на младите хора, с правилното и навременно професионално ориентиране. Целта е заветът на дейците за национално освобождение за една свободна и просперираща България да намери своята реализация в съвременните условия и да бъде източник за патриотизъм и национална гордост.
Дискусията ще завърши с кръгла маса за свободна обмяна на мнения.
Георги Георгиев,
Ръководител на младежката организация на АБВ, Перник
Пролетната сесия завърши своята работа и парламентаристите излизат във ваканция. Всяка институция осигурява ваканция за служителите си. Парламентът обаче, като институция, остава.
Затова остават и протестите. Както бях писал на друго място и по друг повод, след февруари тази година, протестите все повече се институционализират. Превръщат се в установена, трайна във времето форма на действие, регулиращо обществения живот. Писах го не случайно. Писах го във връзка с формирането на новото гражданско общество, възпроизвеждащо се като изява на нов тип ценности. Тези, характерни за свободните хора и свободните общества ценности. Февруарските и сегашните протести, независимо от отделните личностни характеристики на протестиращите, носят белега и оптимизма на зараждащото се ново гражданско общество в България, близо 25 години след промените през 1989 година. Затова протестите няма да излязат във ваканция. Те вече са институция.