КИПЪРСКИ ПОСЛАНИЯ

Оценете
(1 глас)
Написана от  Публикувана в: Бизнес

Случващото се в Кипър видимо няма нищо общо с това, което става в нас. Две големи банки, с активи четири пъти по-големи от Брутния вътрешен продукт на страната, са в тежко положение. Може да фалират , може и да не фалират. С това кипърците няма много да обеднеят. Няма да обеднеят и ако им наложат еднократен данък върху спестяванията, защото този танък ще е фактическата инфлация, която ги е подминала за сметка например на германските данъкоплатци, които имат характерния за нацията си инстинкт към спестяване. В еврозоната е така. Едни повече спестяват – те са от северната част на Европа, други повече харчат – те са от „по-щастливата" , южната част на Европа.

Проблемът е, че спестовните германци подържат доходност и на богатите руснаци, чиито спестявания в кипърски банки са над 30 млрд. Евро. Това прави германците още по-нещастни. Поради което и по-малко склонни на компромиси като в Гърция.

Това е важно послание. За България включително. Богатите страни все по-малко са склонни да „носят на гръб" когото и да било. Особено тези в периферията на ЕС.

Ако си мислим, че богатите страни нямат представа какво става в България, много се заблуждаваме. Ще изпаднем в още по-голяма заблуда, ако допуснем, че независимо от липсата на близка до стандартна за ЕС държавна регулация на икономиката, от липсата на нормална за стандартите на ЕС пазарна конкуренция и антимонополна политика, ЕС ще е склонен към компромиси. Недопускането ни до Шенгенското пространство е само намек за това. Този намек няма общо с техническите критерии, които ние смятаме за изпълнени. Намекът е съотносим със стандартите за европейски тип държавност във всичките и проявления, в това число правосъдието и вътрешния ред.

Преди няколко месеца средно голяма фирма от района на Велинград подава документи за участие в търг за добив на дървесина. По най-брутален начин и посредством безцеремонни заплахи, фирма-монополист в този бизнес принуждава първата фирма да си изтегли документите за участие в търга.

За какъв бизнес климат, за каква сигурност и други условия за нормална стопанска дейност можем да говорим. А ние говорим. По всички телевизии и по всички вестници. Говорим, че трябва да стимулираме малкия и среден бизнес, да ограничим вредната роля на монополите. Ето как стимулираме средния бизнес и ограничаваме монополите. С рекет. И това е публична тайна. Публична тайна е и това как се печелят държавни поръчки, как се провеждат търгове. Публична тайна е, че по-опасни от чуждите монополи са нашите, местните монополи, които от години „подреждат' политическите реалности в България. Тези „публични тайни" са добре известни на посолствата, разбирайте на съответните страни. За съжаление за нашите монополи, за рекета, който нашите монополи упражняват всеки ден с мълчаливата подкрепа на държавата и местните власти – за това никой не говори.

Тогава на какво разчитаме, за да излезем от икономическата криза, която сами си възпроизвеждаме. На „глупавите" богати, които аристократично да се направят, че не виждат какво става в България. Кипърския случай показва недвусмислено, че подобни компромиси са вече практически немислими.

По-реално е, да намерим сили и да си кажем цялата истина за икономическата реалност в България. Да посочим механизмите, с които държавата, не е тази от преди 20 години, а сегашната, съсипва малкия и среден бизнес. Обезлюдява цели райони. Да кажем открито, че плоския данък е убийствен за икономика без реална пазарна конкуренция, а ставката от 10% при ниска минимална и средна заплата, е възможно най-безотговорното държавно улеснение за пране на пари и изнасяне на национален доход под формата на печалба от чуждите фирми. Някои от тях офшорно легендирани български. Да кажем, че т.нар. „универсален акциз" или ДДС не е приложим плоско към всички стоки и във всички региони, само защото го прави по-лесно събираем. Да разберем, защо пари на държавата се държат на депозити по текущи сметки в някои банки на много нисък лихвен процент, а същевременно не можем да осигурим специално фондове за развитие на териториите и бизнеса.

Колкото неочаквано да звучи, отново ще се върна към протестите от февруари. Те са оптимизма и заряда, който трябва да мотивира волята за последния поход на демокрацията – поход, който да установи демокрацията в сферата и на българската икономика.

Прочетена 1785 пъти Последно променена в Петък, 22 Март 2013 14:42

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.




Copyright © 2017 Граждански форум. Всички права запазени.
Created by Optimall Solutions