Американското решение

Оценете
(2 гласа)
Написана от  Публикувана в: Бизнес

Политическата класа на САЩ показа за пореден път високо ниво. Фискалният възел започна да се разплита. Как и кога финансовите проблеми на държавата с най-голяма иконимика в света ще намерят цялостно решение предстои да видим. Важното е, че демократи и републиканци намериха мостове помежду си и направиха първата важна стъпка към национално отговорен компромис относно регулативната роля на държавата.

В цялата гама от дискусии, анализи, очаквания и т.н. има три неща, които правят впечатление. Първото е, че за първи път от 20 години републиканците гласуват за увеличаване на данъците. Второто е, че в центъра на аргументацията и на двете партии се оказаха интересите на средната класа. Третото е, че според президента Обама, голяма част от акумулираните средства трябва да се насочат за образование и професионална квалификация.

Посочвам тези три проблема, за да търся препратка към проблемите в България, които нито са по-лесни за решаване, нито са по-маловажни за нас, нито пък изискват по-малко отговорно поведение от страна на политиците.

Както и да анализираме икономическата ситуация в България, едно е ясно. Ние сме в икономическа криза и то не от вчера. Упорита, хронична икономическа криза. За съжаление толкова сме свикнали с това, че при всяка забавена тенденция за отлепване от дъното, говорим за рецесия. Един комплимент за една ниско технологична икономика, функционираща в условията на монополно изкривен пазар и един укор към всички нас, че сме объркали координатите за нормалност. Рецесия има, когато икономиката се е движила на съпоставимо със световни стандарти ниво с определена скорост и за известно време е забавила темпа на движението в рамките на тези стандарти. Не е рецесия, когато изпаднеш далеч от тези стандарти и в опита да се изправиш на крака, за да ги достигнеш отново, паднеш. Не е нормално да сме най-бедните в Европейския съюз и да се гордеем, че сме запазили равнището на доходите си в условия на криза. Не е нормално да сме с най-висока безработица, особено младежка и да очакваме икономически растеж. Не е нормално да умират цели региони в страната и нацията да се топи, а ние да нямаме съвременна концепция за подкрепа на семействата и раждаемостта. Не е нормално да се говори само с обещания за в бъдеще време и да няма поне един политик и едно правителство, което да каже, че се е провалило поради некомпетентност. Не е нормално да се правим, че не виждаме как в условията на криза прибалтийските републики, Полша, Турция отбелязват впечатляващ икономически растеж, на Гърция е повишен кредитния рейтинг, Ирландия да е на път да преодолее банковия колапс, а ние да се гордеем с финансова стабилност, гарантираща единствено резултатите от експеримента на Настрадин ходжа с магарето му. Само че тука става дума за българския народ.

Защо е така?

Така е, защото с промените след 1989 година извършихме движение в неизвестна за нас посока и естествено стигнахме до нежелано, до друго място. Затова и термина „демокрация" за нас има отрицателен отенък. Съюзът между тези, които можеха да правят икономика, но бяха загубили политическата власт и новите, които нямаха никаква представа от икономика, но имаха политическата власт, трансформира по коварен начин стремежа на мнозинството към демокрация в реално действие на малцина за рушене на държавността с цел лично обогатяване в неограничени размери и без оглед на националния интерес. Резултатите:

- загубени реални за нашата икономика пазари в двете посоки: внос износ;

- разбита промишленост и селско стопанство до голяма степен в резултат на неморална приватизация и влияние на външни сили;

- формиране на изкривен монополен пазар със задържаща всяко икономическо развитие роля на големи за нашите условия стопански субекти;

- неадекватна държавна регулация /Пропорционалният данък, например, е приложим и работещ единствено в икономическа система с нормална конкуренция/ 

Какво трябва да направим?

Преди всичко трябва да завършим формирането на новото гражданско общество с нови цели и нови ценности. Не случайно започнах с това, че в центъра на компромиса на демократи и републиканци са интересите на средната класа. На нас ни е нужна не само определяща обществено-икономическото развитие средна класа, но и общество с мисленето, манталитета и морала на тази класа. Такова мислене, манталитет и морал са най-близки да нашата народопсихология.

От тази предпоставка много лесно ще разберем защо изхода от всяка криза е свързан с предприемаческия оптимизъм на многото малки и средни фирми. Защо монополното прсъствие на твърде големи, „за да не могат да фалират" финансови и икономически субекти, е само една илюзия за гарантирана финансова и фискална стабилност. Защо прогресивния данък, приложен за доходи скандално несъответствуващи на реалния пазарен принос, е естествена защитна реакция на всяко общество и всяка държава.

Американците намериха първото решение на фискалния пъзел. Тежкото тепърва им предстои.

За нас е време да започнем.

 

Прочетена 1725 пъти Последно променена в Четвъртък, 21 Февруари 2013 10:17

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.




Copyright © 2017 Граждански форум. Всички права запазени.
Created by Optimall Solutions